Дълбоката венозна тромбоза (ДВТ) е заболяване, при което се формира тромб в лумена на вена на дълбоката венозна система. Това предизвиква вторична възпалителна реакция, която постепенно обхваща тромба, венозната стена и перивенозните тъкани.
Честотата на заболяването е значителна, но често то остава неразпознато. Патоанатомични данни показват, че ДВТ се диагностицира едва в 20% от доказаните по време на аутопсия флеботромбози.
Причините за ДВТ не винаги могат да бъдат открити. Предиспозиционни рискови фактори са: напреднала възраст (над 60 г.); преживяни тромбози; сърдечна недостатъчност; затлъстяване; травми; злокачествени заболявания; тежки и/или продължителни оперативни интервенции; кръвни заболявания при жените - употреба на контрацептивни медикаменти, бременност, раждане, аборт.
Формирането на тромб във венозния лумен е резултат от взаимодействието на много фактори, групирани от R. Wircow (1856) в класическата триада на Вирхов - увреждане на съдовата стена, забавен венозен кръвен ток (веностаза) и повишена съсирваемост (хиперкоагулабилитет). Обтурацията на вената води до веноспазъм, който спира кръвотока около тромба и стартира възпалителната реакция на венозната стена. За около 5-6 дни тромбът се фиксира към съдовата стена.
През последните години ДВТ се разделя условно на проксимална - засягаща главно илиачния сегмент и в. феморалис комунис и дистална - обхващаща вените на долния крайник. Проксималната локализация по-често се усложнява с белодробен тромбоемболизъм (БТЕ), а дисталната форма причинява по-тежки форми на посттромбофлебитен синдром.
Развитието на ДВТ минава през три основни фази: остра (1-7-и ден на заболяването); подостра (8-30-ти ден); хронична (от 30-яден до края на първата година от заболяването). По време на хроничната фаза се осъществява реканализация на тромба, като до голяма степен се възстановява кръвотокът през засегнатата магистрална вена, но се нарушава интактността на венозната стена и венозните клапи, в резултат на което се появява венозна клапна инсуфициенция.
ДВТ понякога протича олигосимптомно, поради което остава неразпозната. Обикновено асимптомно протичане се наблюдава при флеботромбоза на подбедричните вени или при непълна обтурация на магистралните вени и съответства на т.нар. предоточен или ранен стадий, където белодробният тромбоемболизъм е ранен индикатор. При ДВТ се наблюдават локални и общи симптоми.
Локалните симптоми
Едем на крайника - най-важният и понякога единствен симптом. Отокът започва от глезена - парамалеоларно и обхваща крайника проксимално до нивото на венозната обтурация: стъпало и глезен - при ДВТ на подбедрените вени; и подбедрица - про-феморопоплитеална флеботромбоза; целия крак - при илеофеморопоплитеална флеботромбоза. Обиколката на болния крайник е с над 2 см. повече от здравия, измерени на строго симетрични места. Тъканите на засегнатия крайник са напрегнати, отокът е мек, кожата - топла и ливидна на цвят. Отокът зависи от положението на крайника - увеличава се в изправено положение, намалява в легнало положение и спада бързо при повдигането му. Бързото спадане на отока на крайника (за часове) е свързано с кръвоток във вената и има голям риск от откъсване на ембол. Постепенното спадане на отока кореспондира с ефективността на лечението.
Появата на разширени подкожни венозни колатерали се наблюдава често и може да предшествува клинично доловимия оток и да помогне за ранната диагностика на флеботромбозата. Нивото на повърхностните венозни колатерали маркира сегмента на магистралната флеботромбоза.
Болевият синдром при ДВТ няма определена характеристика. Най-често се установява дискомфорт, тежест до тъпа болка, която се усилва при натоварване на болния крайник. При покой оплакванията изчезват. В практиката намира приложение симптомът на Homans, който е положителен, когато се установи болка в мускулите на подбедрицата при форсирана дорзална флексия на стъпалото.
Общи симптоми
Тахикардията (симптом на Mahler) не се установява винаги, а когато я има е умерена. Субфебрилитетът (симптом на Michaellis) е също неспецифичен симптом.
